Защо инфлацията удря бедните повече от богатите?

Институтът за фискални изследвания във Великобритания (IFS) публикува свое изследване, в което показа, че представителите на бедните слоеве на населението са по-засегнати от инфлацията, спрямо по-богатите, въпреки, че индексът на общото поскъпване на цените е еднакъв за всички. Причината, накратко, се корени във факта, че най-големи са поскъпванията при храните и сметките за ток, които заемат по-голяма тежест в бюджетите на хората с по-ниски доходи.

Институтът проследява процесите като се връща 10 години назад и установява, че разликата особено се изостря през 2008 и 2009 година. Приемайки официалните данни за равнището на инфлацията във Великобритания, IFS обобщава, че за по-бедните хора тя е била средно 4.3% в периода 2008 - 2010 година, докато за богатите инфлацията в същото това време е била 2.7%.

През последното десетилетие цените на горивата и електроенергията са се увеличили двойно, като по този начин бездната между двете групи - на бедните и богатите - се е увеличила. За храна хората с ниски доходи харчат около 19.6% от заплатите си при 9.4% при богатите. За отопление и ток харчовете са съответно 9.4% при бедните и 4.4% при богатите, което показва, че първите харчат близо два пъти повече за най-поскъпналите стоки и услуги.

Най-тежък ударът на високите цени е бил върху пенсионерите и хората, които живеят на социални помощи, като особено трудни за тях са били последните 3 години. Средногодишната инфлация за пенсионер, разчитащ на социална пенсия, е била 4.6%, докато инфлацията за пенсионер, разчитащ на собствените си спестявания, е била 4.3%.

В същото време от института посочват, че решението на централната банка на Великобритания да свали основния лихвен процент от 5.5% на 0.5% през 2008- 2009 година, се е отразил най-добре отново на богатите.

Онова, за което богатите се оказва, че харчат повече от бедните, са плащанията по ипотеки, където съотношението е 8.7% към 1.7%. В същото време обаче хората с високи доходи харчат повече за отдих и развлечения, което може би обяснява защо от 2000 до 2010 година евтината потребителска електроника като компютри и мобилни телефони отчита драстичен спад като дял в разходите с 23.8%.

В заключение анализаторите от института за финансови изследвания посочват, че резултатите, които разкриват, че инфлацията удря по-тежко бедните и старите хора, трябва да се възприемат като предизвикателство за държавните икономисти. Изследователите намекват за възможностите, които предоставят възобновяемите енергийни източници, с помощта на които зависимостта от изкопаемите горива би следвало да се промени и тежестта на по-високите цени да се демократизира така, че да го няма това голямо разделение между най-бедните 20% от обществото и най-богатите 20%.

Конкретния пример, който анализаторите дават, е с цената на петрола от 2008 година. Когато барел петрол струваше $ 147, това вдигна инфлацията на 4%, а цените на горивата скочиха с 18.9%. За бедните това добави 1.8% върху инфлационното бреме, а за богатите това се отрази с 0.8%. Guardian