Реалната опасност на шистовия газ

Полша, Унгария и България са страните, заявили част от териториите си за търгове за сондажни проучвания за наличие на шистов газ и са атрактивни за инвестиции от големите западни компании, предаде БТА.

Според проф. Кристалина Стойкова от Геологическия институт на БАН, проучванията за шистов газ по нищо не се различават от проучванията за конвенционален газ и нефт, като досега у нас са направени над 2 000 такива сондажи и няма никакви съмнения, че методиката на сондирането е рутинна и не предполага "никакви земетресения и замърсявания на подпочвените води".

Стойкова поясни, че е участвала в осем сондажа, направени от нефтени платформи в Черноморския шелф и добави, че преди всеки от тях се е изисквал екологичен план от съответната компания. Този план включва подробно разработени предпазни мерки за "изолиране на водоносните и газоносните хоризонти, както и за защита на околната среда".

Тя отбеляза, че в Североизточна България главният водоносен хоризонт е на дълбочина между 100 и 500 - 600 метра, докато прогнозните газоносни формации са на дълбочина под три километра под повърхността.

Професорът от БАН подчерта, че вода, пясък и химически добавки се използват не при проучванията за шистов газ, а на по-късен следващ етап - ако се докаже, че има промишлени запаси и започне самият добив.

Казаното от проф. Стойкова е напълно вярно. Само по себе си проучването за шистов газ е като всеки друг сондаж в търсене на геоложки следи. Проблемите идват след като бъдат открити залежи и започне разработката им.

Във Франция не бяха забранени проучванията, а добивът на шистов газ. Така възниква въпросът за какво е необходимо въобще да се осъществяват проучвания, ако технологията на добив е разрушителна за околната среда?

За сега няма разработена технология, която да позволява дори сравнително безопасен за природата добив на шистов газ. Тоест ако бъдат открити залежи тяхната разработка ще има много висока екологична цена. Тя няма да бъде включена в пазарната стойност на продукта, нито с нея ще бъде натоварено дружеството, извършващо добива. Тази цена ще бъде изплащана в продължение на поколения от хората живеещи в регионите на находищата.

Добре е да се знае какви са залежите от полезни изкопаеми има на територията на България. Някой ден може да бъде разработена и достатъчно ефективна и щадяща природата технология за добив на шистов газ. Тогава наличието на доказани находища на територията на България ще бъде важно конкретно предимство.

Но дотогава българската държава трябва да устои на натиска на големите международни петролни компании.

И според Научния съвет на Геологическия институт на БАН, досега у нас няма доказани промишлени запаси от шистов газ, но в случай, че се открият такива и се стигне до тяхното добиване, трябва да има стриктен контрол при спазването на екологичните изисквания.