Шистовият газ - като дот ком балона?

Защо дот ком - манията да е балон, а шистовият газ не е? И при него липсва устойчивост на цените. Добивите спадат с ускорен темп след първите сондажи. Няма гаранции колко находища съществуват и могат да бъдат разработвани, а освен това напълно доказано в практиката е, че при спад на цената на газа, първите сонди, които спират да смучат от недрата на земята , са шистовите.

Това става ясно от специализиран анализ върху шистовия газ, извършен от Института за енергиен мениджмънт и публикуван на официалния сайт на организацията. В наблюдението си върху тази индустрия авторът на проучването Кирил Радев откроява и следният интересен факт: в голямата си част компаниите, които експлоатират залежите на шистов газ, са малки играчи. Големите риби се включват но на следващия възел във веригата като прекупвачи на добитите количества газ.

"Дали пък операторите на подобни обекти не предизвикват нереалистични очаквания с цел привличането на инвестиции чрез декларации за очаквани бързи печалби, които не са устойчиви във времето?", се пита авторът на анализа.

Според данните, които той е събрал, глобалният пазар на шистов газ възлиза на $ 26.66 млрд. Наблюдава се тенденция на ускорен спад на добивите на суровина. Арт Берман, който е скепти-геолог от Хюстън е констатирал следните изменения на количествата добит шистов газ от басейна Барнет в Тексас както следва: 65% намаление в първата година, 53% - през втората, 23% редукция през третата, 21% спад през четвъртата, 20% намаление през петата, 17% понижение  през шестата и 21% по-малко през седмата година на експлоатация.

Подобни числа за същия геоложки район се споменават и в доклада на Chatnam House. Кладенецът се изчерпва на 39% за първите две години, 50% за следващите две и след десет години стойностите достигат 95%.

Така един кладенец за шистов газ има жизнен цикъл от 8 до 12 години, в сравнение с 30-40 години за конвенционалния кладенец за природен газ.

Този рязък спад след първоначално добиваните високи количества изисква  непрекъснато усвояване на нови землища, за да се поддържат началните нива на добив. Тази структура на добива определя по ниски оперативни разходи на обема извлечен газ в началните години, които нарастват с всяка следваща година.

Другата особеност на разходната структура на добива на шистов газ, според анализа на Института за енергиен мениджмънт, е от по-ниската начална капиталова инвестиция, в сравнение с конвенционалния газ, която обаче бива допълнена от оперативните разходи за добив. Те са чувствително по-високи от тези на конвенционалния газ.

Оценката за оперативните и общите разходи е доста разнообразна на фона на оскъдната информация за нея. Тя варира от $ 3 - 8 за хил. куб. фута, по данни на Hughes 2011, представени в таблица:

Авторът на изследването предупреждава, че при ценообразуването съществена роля имат аспектите на конкретния добив като географска близост до мястото на потребление, икономии от мащаба и експлоатацията от тъй наречените малобройни „sweet spots“ със значително по-висок добив на шистов газ. Все пак тази всъщност внушителна разлика от 2.5 пъти между най-ниската и най-високата оценка не може да бъде обяснена единствено с горните аргументи.

Индустрията е повлияна от лицензнионните режими, които изтичат в рамките на 5 години, независимо кога е стартиран и дали е извършван добив. Това притиска компаниите да извлекат максималното от този период.

Наред с това компаниите производителки активно хеджират ценовия риск. Обемът на хеджираните позиции е съществен, тъй като мнозинството от добивните компании са малки и те не могат да разчитат на вътрешнофирмено разпределение на риска, подобно на големите играчи. За целта те ползват фиинансови инструменти, които обаче имат определен срок на действие, който постепенно изтича и с това ще освободи цената от тази спасителна финансова мрежа, като я насочи към нейната разходна база.

Така високите оперативни разходи в комбинация със високата скорост на изчерпване на кладенците и тенденцията към повишаване на екологичните изисквания, могат  да дадат сериозен обратен тласък на цената към покачване, пише в анализа на Института по енергиен мениджмънт.