Щатското МОСВ призна: добивът на шистов газ замърсява подземни води

Ново изследване, изготвено от Агенцията за опазване на околната среда /EPA/ показа, че технологията за добив на шистов газ чрез хидравлично фрактуриране вероятно е замърсила подземните води в областта Павильон в щата Уайоминг, информираха регионалните медии.

Ако тази констатация издържи проверките и протестите от индустрията, това ще е вторият път, когато федералната еко агенция посочва, че фрактурирането замърсява подземни води. Първият път беше през 1987 г., посочват потребителски и природозащитни организации.

Доклад на EPA отпреди почти четвърт век стига до заключението, че фрактурирането – инжектиране в скалните маси на вода, смесена с химикали, за да се извлече разпръснатият из шистите газ – е замърсило подземната вода и кладенците в Западна Виржиния.

Но тогава компаниите, заети с този бизнес, успешно оспориха данните. Те оспорват и последните резултати. Компанията Encana Oil and Gas, която разработва находищата на шистов газ в района Павильон, заявява: „Чувстваме, че това /замърсяване/ не се дължи на нашата дейност и има много въпроси, на които все още трябва да се отговори“.

Агенцията е отделила три години за разследване на оплакванията на живеещите в района хора. Населението твърди, че след като е започнал добивът на шистов газ в прилежащите терени, тяхната кладенчова вода е започнала да мирише зле и да има лош вкус. Най-сетне EPA излиза с доклад – който при това е в чернова форма. Агенцията търси реакция от обществеността, както и формална „дружеска проверка“ от други експерти в областта.

При 90% от добива на шистов газ се използва хидравлично фрактуриране. Според разпространеното резюме от доклада на EPA, добивът в Павильон, който се намира в индианския резерват Уинд Ривър, се осъществява на дълбочина 1200 фута /370 метра/. Кладенците на населението черпят вода от дълбочина до 800 фута /240 метра/.

Но и в по-плитките кладенци на дълбочина от 30 метра, според агенцията, са установени високи концентрации на бензен, диметилбензен, вещества от спектъра на дизела и бензина, въглеводороди. Според EPA, тези вещества са дошли от близките ями, в които се е съдържала използваната за добива вода – или пък са отпадни продукти, които са се изкачили на повърхността след фрактурирането в сондите.

В два по-дълбоки кладенци е установено наличието на толуен и етилбензен. Изброените вещества обичайно се примесват с водата, използвана при фрактуриране.

Газовата индустрия отдавна твърди, че фрактурирането е безопасно и отбелязва, че досега е нямало нито едно доказателство за замърсяване на подпочвени води. Също и EPA акцентира, че резултатите от изследването са специфични за региона Павильон и може да не се появят в други райони, където се практикува фрактуриране с различни геологически условия.

Компанията настоява, че веществата, установени от агенцията, може и да не са дошли от добива на шистов газ. Тя обръща внимание, че EPA използва условно наклонение и фразите „вероятно“, „може би“ и т.н. Възможно е веществата да са се появили в процеса на взимане на проби или пък докато населението си е дълбало собствените кладенци.

Критиците на добива на шистов газ обаче са на друго мнение. Те виждат в новия доклад влиятелно потвърждение на опасенията им, че фрактурирането може да замърси питейната вода и е заплаха за човешкото здраве. Най-малкото, то оспорва самоуверената позиция на шистовата индустрия, която иска да „продаде технологията си на американската общественост“.