Бъдещето на долара се крепи на шистовия газ

Бъдещето на долара се определя в участъците за добив на шистов газ и нефт в щатите Дакота и Тексас, а не от фондовете, държащи валутните резерви на държавите от Източна Азия и Близкия Изток – твърди валутният стратег на UBS Мансур Мохи – удин в статия за Financial Times.

Горното твърдение не е парадокс – новите технологии и разработки в добивния сектор ще трансформират енергийните доставки на Америка, което ще доведе до значително подобрение на щатския платежен баланс и така – на дългосрочните перспективи на зелените пари.

Дефицитът по текущата сметка отдавна тегне над долара. На върха на кредитния бум през 2006 г. той достигна 800 млрд. долара, или 6% от брутния вътрешен продукт. Макар че дефицитът намаля наполовина, след като кредитната криза понижи вноса, той все още е 3% от БВП – главно защото САЩ, както и еврозоната, Япония, Китай и Индия, внася много енергия, като нетните покупки на петрол възлизат на 300 мрлд. долара годишно. Икономиката на САЩ бавно се подобрява и Международният валутен фонд очаква дефицитът по текущата сметка на САЩ отново да започне да се повишава. Това ще позволи на чуждестранните централни банки да акумулират повече долари.

Но тези праволинейни прогнози изглежда ще бъдат подложени на изпитание, докато в следващите няколко години САЩ разработва залежите си от нефт и шистов газ. Америка има огромни залежи шистов газ, но доскоро енергийните компании не можеха да го извличат. С технологията на хидравличното фрактуриране икономически ефективните запаси от газ в САЩ започнаха рязко да нарастват.

Съотношението между газови резерви и годишно производство в САЩ вече нарасна от 8 на 12 години. Това не е много, сравнено с други региони в света. Катар например има доказани резерви за над 100 години при сегашния добив. Но с фракинг САЩ скоро може да се добере до резерви, съответстващи на 100 години настоящето производство. Това ще промени сериозно енергийните перспективи на страната.

В допълнение към това, добивът на шистов нефт /т.нар. tight oil/ с новата технология увеличава местното производство спрямо вноса. Това е впечатляваща промяна на фона на последните три десетилетия, когато делът на вносния петрол в потреблението се увеличи от около 30% през 1980 г. до над 65% преди кредитната криза през 2007 г. През 2010 г. вносният петрол спадна до 61% от общата консумация и ще продължи да намалява.

Още по-впечатляващо е, че САЩ започва да изнася петрол заради увеличаването на вътрешното производство. Преди 10 години износът на нефт на САЩ беше под 10% от вноса. Сега този процент доближава 20%, като локалното производство нараства. За сравнение щатът Северна Дакота даде над 500 000 барела дневно към края на миналата година, което е повече от производството на члена на ОПЕК Еквадор.

Остават значителни екологични притеснения отнонсо използването на фракинг за добив на шистов газ в комерсиални количества. Но ако Америка е в състояние драстично да увеличи енергийните си резерви, тя ще може да намали зависимостта си от външни доставки, особено от неустойчивите региони на Близкия Изток.

С времето това ще доведе до рязко подобрение в дефицита по текущата сметка на САЩ. Тъй като нетният внос на нефт формира лъвския дял от този дефицит, увеличаването на вътрешното производство може дори да изкара платежния баланс на САЩ на плюс през следващото десетилетие.

За последен път икономиката на САЩ видя излишък по текущата сметка в началото на 1990-те. Ако през следващите няколко години Щатите успеят да се върнат към същата позиция, благодарение на намалелия внос на енергия, това ще има важни последици за финансовите пазари и глобалната икономика.

Първо, на валутните пазари доларът ще продължи доброто си представяне спрямо еврото и останалите основни валути, започнало след настъпването на финансовата криза през 2008 г. Консенсусната прогноза, че доларът трябва да продължи да поевтинява, за да се балансира дефицитът по текущата сметка на САЩ, ще трябва да се преразгледа.

Второ, ще се разруши обратната корелация между цената на петрола и стойността на долара. Китай и Индия изглежда ще останат големи купувачи на енергията от Близкия Изток, но значително намалелия внос на САЩ ще ограничи нарастването на държавните валутни резерви в региона. В резултат на това дейностите по диверсификация на валутните резерви в активи различни от долар в бъдеще ще се ограничат.

Трето, силният растеж в САЩ благодарение на по-балансираната икономика ще постави под въпрос супер охлабената монетарна политика на ФЕД.

Следователно вероятно е да овехтее конвенционалната мъдрост, че доларът може единствено да поевтинява. През следващото десетилетие, счита авторът, щатската валута ще се засилва заради намалената зависимост от вносна енергия. Това ще е позитивен шок за компаниите и потребителите в САЩ и негативен шок за дългосрочните мечки в долари.