В Европа има и страни с ниски дългове

Думите "евро" и "дълг" вече се преплитат. В глобален мащаб, повечето инвеститори вероятно смятат, че Европа потъва в блато от неплатежоспособност, пише Матю Лин в MarketWatch.

Но това реално не е вярно. В Европа има страни с ниски дългове. Само че те не получават толкова много внимание от медиите.

Последната седмица, както много седмици преди това, е доминирана от дълговата криза в Европа. Телевизионните екрани са пълни с картини от бунтовете в Атина, докато Европейският съюз и Международният валутен фонд налагат още по-болезнени и строги икономии, на страната, затънала в най-тежката си рецесия от 30-те години на XX век насам.

Пазарите падат, а след това се възстановят, в зависимост от това дали има или няма сделка между Гърция и кредиторите.

Всъщност няма значение дали частните облигационери ще отпишат 60% или 80% от стойността на книжата си или дали след 10 години гръцкият дълг ще е на ниво 120% или 130% от БВП. Тъжната истина е, че ще мина още доста време, преди конструктивната част от съзидателното разрушение, да започне да действа в Гърция. По същия път са поели и други европейки страни като Португалия, Италия, Испания и дори Франция.

Но в Европа има и държави с малки дългове. И не, не става въпрос за Германия. Независимо от това, което четете за Германия, тя не е страна в отлична финансова форма. Съотношението дълг към БВП е 82%, което е с 22% над горната граница, определена с договора от Маастрихт и е приблизително същото като това във Франция.

Ако кризата в еврозоната се влоши, Германия ще трябва да спасява банки. А дългосрочно публичните разходи са под силен демографски натиск, заради застаряването на населението.

Страните с нисък дълг са Холандия, Швейцария, Полша, скандинавските и балтийските държави, Русия и ако продължим надолу към Егейско море, България и Турция.

Държавният дълг на Естония, например възлиза на само 6% от БВП и ще намалява до 2016 г, когато се очаква да достигне забележителните 4.5%, според прогнозите на МВФ.

В Русия суверенният дълг е само 12%, а в България е 17% от БВП, като и в двете страни няма да мине над нивото от 21% до 2016 г. Дългът на Полша е 55% от БВП, на Чехия е 41%, а на Турция е 40%.

За Холандия съотношението суверенен дълг към БВП е 65%, което е близо до критериите на Маастрихт, в Швейцария е 52%, в Дания е 44%, във Финландия с 50%, а да не забравяме, че става въпрос за развити страни.

Каквито и да са проблемите на тези държави, дългът очевидно не е един от тях. Разбира се малкият суверенен дълг не означава задължително малки лични дългове. Например в Швейцария нивата на частните задължения са доста високи, но в Русия и Полша са забележително ниски.

Кредитната криза показа, че от едно ниво нататък дългът ограничава развитието на икономиката. Според анализ на Банката за международни разплащания, граничните нива са 85% от БВП за държавен дълг и битовия дълг, и около 90% от БВП за корпоративния дълг.

САЩ и развитите страни в момента се намират в балансова рецесия. Правителствата, потребителите и корпорациите не харчат, защото се тревожат за състоянието на балансите си. Централните банки могат да печатат пари, но тези пари не могат да текат и да се умножават в икономиката.

Има две последици от това състояние на нещата. Първата е, че държавите трябва да свият своите фискални баланси, преди да възстановят темповете си на растеж отпреди кризата. Втората е, че най-добри перспективи в момента има пред страните с малки дългове.

Вземете Полша, например. Тя не премина през рецесия, дори и в кризисните 2008-2009 г. За тази година прогнозите на Световната банка са, че полската икономика ще отбележи ръст от 2.5%.

Дали това ще са развиващите се пазари - като Полша, Русия и България или развитите икономики като Швейцария, Дания или Холандия, страните с нисък дълг в Европа вероятно предоставят най-добрата възвращаемост за инвестиции в акции и облигации в момента.