Продавай през май и бягай

Американските индекси се сринаха вчера, като S&P 500 и Nasdaq Composite регистрираха най-лошата си седмица от началото на тази година. Повод за разпродажбите дадоха слабият доклад за заетостта в САЩ и опасенията за политическа нестабилност след приключването на изборите във Франция, Италия и Гърция, които ще се проведат в края на тази и началото на следващата седмица. 

Индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average падна в петък с 1.27%, до 13 038.27 пункта. Поевтиняха всичките 30 позиции в индекса, представящ най-големите компании в САЩ. При това бягството от риск не беше съсредоточено в отделен сектор. Bank of America Corp загуби 3.25% от пазарната си капитализация. А Cisco Systems Inc. се срина с 3.04%. За цялата седмица DJIA се понижи с 1.4%. 

Изглежда Wall Street се готви за обичайните през последните годни разпродажби през май, следвайки поговорката - "Продавай през май и бягай". 

Широкият фондов индикатор S&P 500 се понижи в петък с 1.61%, до 1 369.10 пункта. А технологичният Nasdaq Composite падна с 2.25%, до 2 956.34 пункта. 

Под сериозен натиск бяха акциите на добивните компании, тъй като цената на петрола се срина с 4 долара. При теста на психологическото ниво от 100 долара за барел, спекулативни инвеститори масово продаваха, изтичащи в началото на юни контракти, купени с рискова надценка за евентуална война с Иран.

Такава война изглежда твърде малко вероятна, поне в краткосрочна перспектива. А и Саудитска Арабия обяви готовност да увеличи добива при необходимост. 

В същото време високите цени на горивата, за които голямо влияние оказват фалитите на рафинерии в САЩ и спирането на всички ядрени реактори в Япония, водят до ограничено потребление. 

При това последните данни за икономиката на САЩ показват, че възстановяването от кризата е по-бавно от очакваното. 

На този фон фючърсите на американския лек суров петрол с доставка през юни поевтиняха в петък с 3.85%, до 98.49 долара за барел. Контрактите, изтичащи през юни се търгуват активно от няколко месеца насам, тъй като се очакваше задълбочаване на кризата в Иран, когато ЕС се присъедини към санкциите наложени от САЩ заради ядрената програма на ислямската република. За цялата седмица петролът поевтиня с 6.1%. 

На валутните пазари през тази седмица най-голямо влияние оказа речта на президента на Европейската централна банка, Марио Драги, в Барселона. Той подчерта, че ЕЦБ не готви излизане от сегашната си монетарна политика, но и не планира нови количествени улеснения. 

Тази позиция на президента на централната банка на еврозоната подкрепи единната валута. Въпреки това еврото поевтиня през тази седмица, основно заради притесненията за политиката на вероятният печеливш от президентските избори във Франция, социалистът Франсоа Оланд. 

А доларът получи силна подкрепа в качеството си на резервна валута от бягството от риск на фондовите и стоковите пазари в последната сесия за седмицата. 

Така в петък еврото се срина от 1.3151 долара, до 1.3083 долара, като удари интрадневно дъно от 1.3078 долара, най-ниското му ниво от 19 април насам. 

Пазарите изглежда вече са отработили до голяма степен опасенията за изборите в Европа и силното поевтиняване на единната валута ще даде повод за прибиране на печалби от къси позиции. Такова вероятно ще има и при търговията с петролни контракти. Освен това през следващата седмица Фед се готви да продаде американски облигации на обща стойност 72 млрд. долара. Тези фактори ще окажат натиск върху щатските пари и ще подкрепи фондовите пазари, поне през първата половина на седмицата.