/© sxc.hu

Със засилване усещането за криза от края на 2008 и началото на 2009 г. се случи и истински бум на застраховките на кредити. В края на 2008 г. застрахователните дружества отчетоха над 30 милиона лева брутен премиен приход от застраховка „Кредити”, а в края на 2009 г. – малко под 12 милиона лева. 9.79 милиона лева от тях бяха реализирани само за първите пет месеца на годината, преди кредитирането да се отправи към точката си на замръзване. За сравнение, в периода януари – май 2008 г. брутният премиен приход от застраховките на кредити е бил 3.83 милиона лева, а засилване на интереса към този тип застраховки започна да се наблюдава от третото тримесечие на годината.

Явно бумът на застраховката „Кредит” вече е отминал, защото брутният премиен приход за първите пет месеца от настоящата година е горе–долу на нивото от същия период на 2008 година, когато кризата все още не беше осезаема у нас – 3.88 милиона лева, сочи статистиката на Комисията за финансов надзор. Някои от най-големите играчи в сегмента не са продали нито една полица. От една страна, застрахователите не са склонни да поемат допълнителен финансов риск с тези полици, а от друга - кредитните институции явно не им го и прехвърлят, тъй като това няма да реши проблема с необслужваните заеми.

Ефектите за кредитния и застрахователен пазар

Свиването на премийния приход от застраховките „Кредит” по никакъв начин не се отразява негативно на застрахователния пазар, обясни председателят на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи Орлин Пенев. Реално има спад на премийния приход, но доколкото си спомням премийният приход от застраховките на кредити беше между 10 и 12 милиона лева. Не е кой знае какво като отклонение от пазара. Ако са били 12 милиона за цялата година – това прави под процент пазарен дял, коментира той.

Свиването на кредитното застраховане, според изпълнителния директор на Кредит Център Тихомир Тошев, не се е отразило особено и на кредитния пазар. В момента той се променя съобразно това, което се случва като цяло и на пазара на недвижимите имоти, и изобщо с икономиката на страната, обясни Тошев. В голяма степен застраховките са направени преди периода на кризата, когато и цените бяха по-високи, и няма такъв голям процент на щети, за да можем да кажем, че има и някакви загуби за застрахователите в тази посока, коментира още той.

Председателят на управителния съвет на застрахователната асоциация, обаче, не коментира дали застрахователите са претърпели загуби от застраховани лоши кредити. Според него, това е въпрос на риска, който застрахователят е поел.

Кой да оценява риска

Пенев поддържа тезата, че оценката на риска трябва да се прави от банките. Те имат достатъчно опит, имат достатъчно статистика и достатъчно дълга история при оценката на риска за кредитополучателите си отколкото застрахователите, обясни той.

Подобно мнение изрази и Тихомир Тошев. Според него, финансовите институции имат много начини да застраховат риска си при отпускане на кредити.

Според Тошев, обаче, банките са тези, които трябва да отпускат кредити и да приемат обезпеченията по тях, а застрахователите – да определят тези обезпечения на каква сума трябва да бъдат застраховани. Смятам, че след като на всички развити пазари – и в Европа, и в САЩ, тези механизми работят повече от 30 – 40 години, мисля, че няма причина те да не работят и при нас. Финансовите институции ще продължат да отпускат кредити и да приемат обезпечения, които ще трябва да се застраховат, за да са спокойни за бизнеса и за отпуснатите пари. А застрахователите трябва да намерят механизъм да определят справедливите пазарни стойности на обезпеченията, заключи той.

Алтернатива

Изпълнителният директор на Кредит Център обясни, че в момента кредиторите у нас изискват задължителна застраховка на имота, а някои от тях – и застраховка „Живот” на кредитополучателя. А за да предоставя застраховката на кредита защита и на клиентите на банките, то на пазара са се появили нови застрахователни продукти – като например покриването на риск от безработица за определен период от  време, допълни Тошев.