Фискалният резерв се топи, но докога?

Още с приемането на бюджета миналата година стана ясно, че нещо ще се случи с фискалния резерв. Неведнъж се появяваше и идеята за промени в закона за Сребърния фонд, който е част от резерва, но сякаш тя остана неразвита до края на миналата седмица, когато проектът за промени стана факт – финансовото министерство ще може да използва и парите от фонда чрез финансова „хватка” с държавни ценни книжа. Но докато около Сребърния фонд все още има само проект, то фискалният резерв съвсем явно се стопи – до 4 млрд. лева в края на януари. Какво означава това?

Макар и трудна, през 2011 г. фискалният резерв не падна под минимума от 4,5 млрд. лева или поне не в отчетните периоди. Този минимум е поставен в закона за бюджета всяка година, макар и от две години насам да е леко видоизменен, обясни бившият зам.-финансов министър в два кабинета Любомир Дацов. Записът в закона за бюджета е, че „минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2012 г.” не трябва да е по-малко от 4,5 млрд. лева – т.е. през останалата част от годината може да пада и по-надолу, като това не представлява нарушение на закона. Към края на януари това се случи – фискалният резерв се стопи до 4 млрд. лева, като само за месец – от края на декември, стопяването е с около милиард.

Ако направим сравнение спрямо края на януари миналата година обаче спадът е още по-драстичен, защото тогава резервът е бил 5,4 млрд. лева.

4 млрд. лева в резерва – законно, но под границата в бюджета

„Това правителство промени текста, който задължаваше непрекъснато да бъде поддържан минимален резерв и чрез това „към края на годината”, а не през цялата година, позволи да се правят доста големи отклонения от този минимален праг”, обясни Дацов. По думите му с поддържането на минимален резерв системата е стабилна. По този начин няма страхове, рискът се оценява като по-нисък, допълни експертът. „Този текст позволява едни такива волности, които носят по-голям риск. Ние всъщност си го плащаме, защото всеки от нас ползва някакви продукти от финансовата система, а този текст носи по-голям риск, съответно по-високи лихви”, категоричен е експертът, като допълни, че това не е основният фактор за високите лихвени равнища.

Лихви по дълга и земеделски плащания стопиха резерва през януари

От финансовото министерство също са категорични, че с падането под 4,5 млрд. лева не се нарушава закона. Тезата бе подкрепена и от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, която обясни, че временното намаляване на резерва се дължи на две еднократни плащания – към земеделските производители и по погасяване на дълга.

На въпрос трябва ли да се притесняваме от това драстично намаляване на резерва, Стоянова отговори: „Обяснявам, че това намаляване се дължи на две авансови плащания – 700 млн. към земеделските производители, които ще бъдат възстановени от Европа и ще бъдат върнати в резерва, но все пак ние сме длъжни първо да ги платим и после да ни ги възстановят. И 500 млн. лева са лихвите, които всяка година през януари плащаме по дълга”, допълни председателят на бюджетната комисия.

Ако се приемат твърденията, тази липса на необходимост фискалният резерв винаги да има минимум 4,5 млрд. лева е позволила да се платят по-рано парите на земеделските стопани, коментира от своя страна икономистът Георги Ганев. „Най-вероятно, ако се попитат земеделските стопани, това е хубаво за тях”, допълни експертът. На въпрос дали според него все пак трябва да има минимална граница на резерва, под която не трябва да се пада, Ганев отговори: „Ако ги попитаме, сигурно отговорът ще бъде, че въвеждането на такова задължение няма да им позволи да правят такива авансови плащания, защото постъпленията от Европа не се съчетават, а това не им е и целта, с разходите”, коментира Ганев.

Въпреки че земеделските производители са получили голяма част от парите си, те все още не са сигурни, че няма да протестират. Председателят на националната им асоциация Ангел Вукодинов бе категоричен, че по-ранното плащане не натоварва кой знае колко бюджета, но не изпълнява в цялост исканията на бранша. Фермерите трябва да получат още около 110 млн. лева.

Освен това все още се дължат пари на земеделските производители, а и не е решен проблемът с акциза за сектора. Затова – все още няма категорично решение дали фермерите ще се откажат от протестите, или не.

Февруари – критичен за нивото на фискалния резерв

Според Любомир Дацов обаче проблемът с резерва се задълбочава през февруари, въпреки че към момента няма информация от финансовото министерство за него. По думите на Дацов в някои дни от месеца резервът е паднал до 3,1 млрд. лева, а това означава, че правителството е нямало никакви средства в него. „Между 9 и 10 февруари е имало моменти, когато средствата в правителствените сметки са били под нулата, което означава, че са използвани и други пари. И това никой не може да ни убеди, че не е така, защото това се разбира от официалния бюлетин на Централната банка. Това показва, че точно тази седмица е била доста критична”, смята Любомир Дацов. По думите му „друг е въпросът, че вероятно са им позволили да се направи: „от единия джоб в другия”. Скандалното е, че правителството изобщо е позволило да се стигне дотам, категоричен е Дацов.

Още преди две седмици се заговори за ликвидна криза и неплатежоспособност на правителството, тъй като използваните пари реално не са от правителствените сметки, а от други фондове. И отговорът на Менда Стоянова: „Това за мен са политически спекулации с цел тези експерти, които не могат да бъдат отразени в публичното пространство, все пак да бъдат отразени”.

Фискалният резерв - на минимум, а следват и промени в Сребърния фонд?!

В същото време финансовото министерство подготвя промени в закона за Сребърния фонд, с които ще може да инвестира парите в български държавни ценни книжа (ДЦК). Икономистът Георги Ганев коментира, че „всички сме се убедили, че този Сребърен фонд не принадлежи на нас и на вас – т.е. на гражданите. От тази гледна точка финансовото министерство иска да си го направи по-ликвиден, отколкото е бил в момента”. Според Ганев финансовото министерство може да финансира нещо с парите от резерва – например задаващото се плащане по дълга в началото на следващата година.

„Друг е въпросът, че идеята на Сребърния фонд е съвсем друга. Тя е да има натрупана една маса от средства, от която да се допълват пенсиите на другите без за това да са необходими облагания върху следващите поколения. И когато се закупят ДЦК, пак ще се допълват пенсиите, но ще отпадне това „без допълнителни облагания”, а това ще легне на гърба на тогавашните българи”, категоричен бе Георги Ганев.

От своя страна Любомир Дацов коментира, че е вярно, че лихвите, които трупа Сребърният фонд, са много малки, почти не съществуват. От друга страна обаче я има и разликата между приходите и разходите, които БНБ внася всяка година в централния бюджет. „Всъщност това представлява дохода от управлението на собствените активи и този фискален резерв, която се намира в БНБ, включително и Сребърния фонд”, допълни Дацов.

Докато има дефицит в държавния бюджет, съществува риск от намаляване на фискалния резерв, категорични са експертите. И добавят: че в данните за състояние на бюджета има и положителен сигнал – подобрение на приходите спрямо година по-рано. Засега обаче той е твърде малък в сравнение с общото чувство за задълбочаване на кризата.